Основният въпрос на отминаващата седмица бе същият като през последните няколко месеца - ще има ли България редовно избрано правителство.

От "Има такъв народ" номинираха Пламен Николов, което формално е стъпка напред.

 
Все още обаче не е ясно кои ще са министрите и по тази причина не е ясно и дали кабинетът "Николов" ще получи стабилна подкрепа в парламента. Или поне дали станалите партии ще позволят този кабинет да бъде избран. Защото при определени обстоятелства правителство може да бъде избрано дори само с 65 депутатски гласа, колкото са тези на "Има такъв народ". Просто останалите партии трябва да осигурят кворум и след това да не гласуват.
 
Номинацията на Николов бе предшествана от сериозно напрежение между "Има такъв народ" и "Демократична България". А от тези две партии се очаква ако не коалиция, то поне някакво разбирателство. Словесната схватка бе съпътствана лични нападки и епитети.
 
 
Стигна се дори до атаки от страна на "Има такъв народ" към служебните министри Асен Василев и Кирил Петков. Парадоксалното бе, че същите тези министри до скоро бяха харесвани от тази партия и дори канени да продължат да бъдат министри в нейното правителство.
 
 
Любопитен детайл в историята  бе това, че "Има такъв народ" се опираше на факти, изнесени от т.нар. кафяви медии. А това бе любим механизъм за досегашното статукво за отстрелване на неудобните.
 
Така от "Има такъв народ" засилиха сериозните съмнения, че са алтернатива, ама не съвсем. Тези съмнения станаха особено силни, след като първата им номинация за премиер бе Николай Василев, бивш министър на НДСВ.
 
През седмицата станаха известни и още факти за т.нар. "Балкански поток", който е продължение на "Турски поток", а всъщност е руски.
 
 
Този проект си остава мазното евразийско петно върху лъскавия евроатлантически костюм на ГЕРБ.
 
Между България и Република Северна Македония бяха поставени червени линии, които допълнително намаляват възможността за разбирателство.