Проф. д-р Христо Тодоров е ръководител на екип, създал учебници по гражданско образование за 11 и 12 клас, който включва още проф. д.с.н. Майя Грекова, проф. д-р Петя Кабакчиева, д-р Георги Ганев, Луиза Славкова и Кирил Славчев. 

 

-Проф. Тодоров, кои са основните ценности, които учебниците по гражданско образование се стремят да изградят у младите българи?

-Ние започваме учебника за 11 клас и завършваме учебника за 12 клас, развивайки мисълта, че демократичните държави (това са държавите, в които политическата власт произтича от народа, упражнява се от народа и в името на народа) не могат да изпълняват своите функции без участието на гражданите.

В същото време правото на политическо участие е изконно право на гражданите. За да може да се упражнява това право, е необходимо да са изпълнени две условия: първо, конституцията да дава гаранции за личната свобода и независимост на гражданите и второ, гражданите да имат необходимата компетентност, за да могат да участват в управлението на общите дела отговорно. Така основните ценности, които нашите учебници се стремят да култивират у младите хора, са личната свобода и независимост, отговорността, уважението към човешкото достойнство, уважението към конституцията и правовия ред и не на последно място готовността за лично участие в обществените дела. 

-Вашият екип спечели доверието на учителите, какъв обаче е правилният подход към учениците? Как се представят теми като данъци, социална политика, устойчиво икономическо развитие така, че да бъдат разбираеми и близки до тях?

-Да се говори за толкова сложни неща по разбираем начин, е трудно най-малко в две отношения.

От една страна, се налага да се използват специализирани понятия на икономическата наука, а от друга, много от разглежданите неща са абстрактни и са все още далече от непосредствения жизнен опит на учениците. Авторът на този раздел Георги Ганев се е постарал, без да навлиза във всички сложности на икономическата теория, да изясни по разбираем начин основните икономически категории, да ги използва, за да покаже главните характеристики на стопанския живот и да въведе някои ключови положения на икономическата теория. Той е издирил и предлага към своите уроци и увлекателен и забавен илюстративен материал в електронния учебник. Нека накрая в отговор на вашия въпрос отбележа и нещо по-общо: от първия до последния момент на нашата работа върху учебниците за 11 и 12 клас ние съзнателно сме се старали да не подценяваме интелигентността на учителите и учениците.

Има реална опасност под силен обществен натиск за опростяване на езика на учебниците – нещо в основата си напълно оправдано – неусетно да се стигне до опростяване на самите неща, които се изучават. Последното е напълно недопустимо. Писането на учебници изисква умение да говориш разбираемо и достъпно за сами по себе си комплексни и сложно взаимосвързани неща. 

Кои са основните теми в учебника за 12 клас?

-В учебника за 12 клас има три раздела: „Гражданите, властта и държавата“, „Гражданите и икономиката“ и „България и глобалните проблеми“. Първият от трите раздела е продължение, задълбочаване и развитие на теми и проблеми, които вече по един или друг начин са били засегнати в 11 клас. Нека дам един пример. Понятията „вот на доверие“ и „вот на недоверие“ се въвеждат в 11 клас и затова в теста за установяване на входното равнище имаме въпрос, с който проверяваме доколко учениците разбират техния смисъл. В 12 клас в темата за разделението на властите ние се връщаме към тези понятия, за да въведем важното обяснение, че макар на пръв поглед да си приличат, те имат доста различен конституционно-правен смисъл. Докато вотът на недоверие е мощен инструмент за контрол на законодателната власт над изпълнителната, вотът на доверие е средство на изпълнителната власт да си набави парламентарна подкрепа. Вторият раздел е посветен на изцяло нова за учениците проблематика. В него се въвеждат основните икономически категории и се обясняват началата на стопанския живот. В предишни класове учениците вече са изучавали някои аспекти на предприемачеството, но тук навлизат в основите на икономиката като наука. В третия раздел се разискват глобални проблеми като екологичната криза, бедността, миграцията, тероризмът, опазването на мира, опазването на личното и общественото здраве, та чак до епидемията от Ковид-19. Всичките тези проблеми неизменно се разглеждат от гледна точка на това как те засягат нашата страна и какво тя може да направи за тяхното овладяване. 

-Какви са предимствата на вашите учебници по гражданско образование, издадени от „Просвета“?

-Мога да говоря само за онова, към което ние съзнателно се стремим, докато за резултатите е редно да съдят онези, които работят с нашите учебници. Стремим се нашите учебници за 11 и 12 клас да са написани на ясен, точен и преди всичко разбираем език, да предизвикват интереса и активното участие на учениците чрез работа върху документи, теоретични текстове, игрални и документални филми и казуси от живота, да са актуални и да са близки до личния опит на учениците. Опитваме се да разширяваме възможностите за самостоятелна работа на учениците чрез електронната версия на учебниците. В условията на ограниченията във връзка с епидемията от COVID-19 и преминаването в дълги периоди от време към обучение в електронна среда, това се оказа изключително важно.

-Учебните програми по гражданско образование за 11 и за 12 клас отговарят ли на съвременните изисквания за преподаване на този предмет?

-В общи линии – да. Разбира се, винаги могат да се посочат някакви пропуски и недостатъци, които подлежат на отстраняване. Учебните програми по гражданско образование съответстват на образователните цели, залегнали в учебните планове на българското средно училище и в голяма степен са съгласувани с учебните програми по философия, история и цивилизации и други учебни премети. След като от една година вече има предмет гражданско образование, сред учителите, експертите, авторите на учебници и дейците от неправителствения сектор цари единодушие по един въпрос: по много различни причини този предмет трябва да започне да се преподава по-рано, още в прогимназиалния етап. Главното съображение е, че при сегашното положение на нещата онези несъмнено полезни знания и умения, които се изграждат у учениците в хода на обучението по гражданско образование, остават недостъпни за младежите, приключващи училищното си образование със завършването на 10. клас.