Франсис Фукуяма е политолог и философ. Най-известен е с книгата си "Краят на историята и последният човек", в която развива тезата, че либералната демокрация и капитализмът са последният етап от еволюцията на обществото. ДВ разговаря с него няколко дни, след като се присъедини към международната антикорупционна фондация на хвърления в затвора руски опозиционер Алексей Навални.

Вие сте в списъка на лицата, на които им е забранено да влизат в Русия. Как се чувствате като част от този списък?

За мен е чест да бъда в този списък. Всички важни чуждестранни критици на Русия и руската инвазия в Украйна са включени в него и всъщност се чудех защо им отне толкова време, за да стигнат до мен.

Наскоро Путин каза по повод на войната в Украйна: "Ние едва сега започнахме". Блъф ли беше това?

Мисля, че той лъже, както лъже и за много други неща. Западни военни анализатори, които са проучили руските позиции, отбелязаха, че в момента Русия изпитва много сериозен недостиг на човешки ресурси. Освен това те са загубили вероятно около една трета от силите, които първоначално бяха мобилизирани, за да победят Украйна. Оценките за руските загуби не са потвърдени, но вероятно става дума за 20 хил. загинали и може би за още 60 хил. ранени. Има и военнопленници. За страна с размерите на Русия това наистина е доста сериозна военна катастрофа.

Мисля, че Путин блъфира, особено предвид факта, че в последните два месеца, откакто са се концентрирали върху Донбас, руснаците отбелязват много ограничен напредък. Не мисля, че могат да мобилизират голям резерв.

Как според Вас може да изглежда една успешна стратегия за Украйна?

Най-реалистичната стратегия в този момент е съсредоточаване на юг, отваряне на достъпа на Украйна до Черно море и превземане на Херсон и други пристанища на Азовско море. Това е по-важно от Донбас. Мисля, че превземането на Донбас би било доста трудно през следващите няколко месеца. Но до края на лятото може да има някакъв реален напредък в южната част на страната. Наистина е важно Украйна да си възстанови този достъп, за да може да направи възможен износа на всички свои селскостопански продукти от черноморските пристанища и да сложи край на руската блокада на Одеса.

Как може да се промени ситуацията при евентуална победа на Тръмп на президентските избори в САЩ?

Ако Доналд Тръмп се завърне през 2024 г., това ще реши всички проблеми на Русия. Очевидно той има намерение да изтегли САЩ от НАТО. Русия може да постигне основните си цели благодарение на една подобна промяна в американската политика. Затова смятам, че е важно Украйна да постигне известен напредък и да си възстанови военната инерция през лятото. Единството на Запада наистина зависи от това хората да повярват, че има военно решение на проблема в близко бъдеще. Ако почувстват, че сме изправени просто пред една безизходица, която ще продължи вечно, тогава мисля, че единството ще започне да се разпада. Ще се появят все повече призиви Украйна да се откаже от територии, за да се спре войната.

Как виждате Русия в по-широк глобален план? Какъв е политическият режим, който я управлява?

В този момент тя всъщност прилича най-много на нацистка Германия. Единствената ѝ идеология е един краен национализъм, при това по-неразвит дори и от този на нацистите. Това е и един много слабо институционализиран режим. Той се върти около един човек - Владимир Путин, който в действителност контролира всички сериозни властови лостове.

Ако направите сравнение с Китай, това са много, много различни режими. Китай има голяма комунистическа партия, в която членуват 90 милиона души и която има сериозна вътрешна дисциплина. Русия не разполага с подобен вид институционализация. Затова и не мисля, че това е стабилен режим. Не смятам, че има ясна идеология, която той може да проектира навън. Мисля, че хората, които го харесват, просто не харесват Запада по различни причини.

След 30 години можете ли да актуализирате концепцията си за края на историята?

Намираме се в ситуация, различна от тази преди 30 години. През последните няколко години се наблюдават неуспехи на демокрацията навсякъде, включително в Съединените щати, Индия и други големи демократични страни. Но напредъкът на историята никога не е бил линеен. През 30-те години на миналия век имахме огромни трудности, през които преминахме. През 70-те години на миналия век също минахме през серия от неуспехи, свързани с петролната криза и инфлацията в много части на света. Така че идеята за исторически прогрес не е мъртва.

Понякога има връщане назад, но основните институции и идеи са силни и са оцелявали в продължение на много дълги периоди. И аз очаквам те да продължат да оцеляват.

Войната в Украйна и други актуални политически проблеми не засенчиха ли глобалните и дори по-опасни кризи като климатичната например?

Очевидно, че краткосрочните енергийни нужди доведоха до ренесанс на изкопаемите горива и забавиха пътя към намаляването на въглеродните емисии. Но това е временно забавяне. Смятам, че и двата проблема трябва да бъдат решени. Не става въпрос да избираме между единия или другия, наистина ще трябва да се отнесем сериозно и към двата.

Кризата, свързана с климата, се разгръща бавно и ще продължи да ни съпътства и през идните поколения. Затова и не вярвам, че фактът, че в момента се движим назад, е непременно окончателното ни състояние.

"Дойче веле"