Анна Гин е журналистка и писателка, живее в украинския град Харкив. Тя даде специално разрешение на Клуб Z да публикува Дневника ѝ на български.

21 юли 2022 година 

Вчера ми се струваше, че ракета в радиус от 300 метра – това е близко. И страшно.

Днес вече не ми изглежда така. Днес бях на двайсетина метра от взрива. Страшно – това е предишен стадий. Мислех, че съм смел човек. Но минаха четири часа, а коленете ми продължават да треперят.

Пътувах към мама в болницата. Ракетата падна право на шосето. На онова място, където бях преди три секунди. Гърмежът беше такъв, че за известно време оглушах.
Вечерта по новините ще кажат: двама убити и двадесет ранени харкивчани.
Ако бях тръгнала три секунди по-късно, жертвите щяха да са трима.
Не знам да смятам ли днешния ден за свой втори рожден ден или ще има и по-страшно?

В сегашното ми състояние се появи митичната вяра, че още съм нужна на този свят.
За една седмица в Харкив ставаш фаталист и философ едновременно. Появяват се вяра в Бог и вяра в чудо.
Започнах да давам на Хектор кучешки гидазепам (успокоително лекарство – бел. прев.). Инак кучето не се справя.

Мама е в същото положение. Татко се държи.
Никога не съм предполагала, че моята страничка ще се превърне в депресивен дневник.
Че аз трябваше да ви разсмивам...
Може би. Някога.

От истинския страх ти се гади. Знаехте ли?


23 юли 2022 година 

Сега, приятели мои, ако тръсна нещо неуместно, можете смело да казвате: „Не й обръщайте внимание, тя е контузена“.

Да знаете: гадене, повръщане, дезориентация са симптомите на лека контузия. Дано тези познания никога  не ви потрябват.

Тези симптоми с нищо не се премахват. Вече и прикляквах, и дишах мента, и надувах хартиен плик, като пълен тъпанар. А после теглих една майна на това  „дишане на квадрат“ и обърнах чаша коняк. Възкръснах.

Животът в Харкив съвсем не прилича на живота в Днипро. Тук никой не обсъжда отстраняването на [генералния прокурор на Украйна Ирина] Венедиктова или гражданството на [бизнесмена Геннадий] Корбан. Всичките ни разговори – на пазара или в аптеката, по време на кучешката разходка или в пощата – са едни и същи:
– Това  отлетя или долетя? (Взривът от наш изстрелян снаряд  ли е или от техния?)
– Видяхте ли, какво стана с училището?
– А вие откъде купихте кучешката храна?
– Какво пиете – „валериан“ или „адаптол“?

Апропо, „адаптол“ е най-горчивото нещо, усетено от моите рецептори. А не съм от глезли, които в Индия си поръчват яденето "нот спайси, плийз". Дори измислих слоган („слоган“ е ключовата фраза в рекламата): „Адаптол – не мисли за взривове, мисли, с какво ще го изпиеш!"

През целия ден нагъвам мед, като пчела. Сега мога да не се страхувам от излишните килограми.Хората в Харкив, които отдавна не са се виждали, сега се поздравяват с думите: „О, Боже, ти си се стопил наполовина“.

Градът на слабите хора.

P.S. Днес пуснах на мама в реанимацията телефона на високоговорител и се обадих на татко. Господи, да бяхте видели реакцията! Лекарите казват: „Няма шанс за възстановяване“. Глупости! Той й вика: „Валюша, чакам те у дома!“, А тя: „Ося, Ося, доб-ре!".

И двамата се смеят.
 

---

На 24 февруари 2022 година Русия нахлу в Украйна. От първите часове на инвазията Харкив постоянно е под обстрел и бомбардировки. Към началото на 2022 г. населението на Харкив е повече от 1,4 милиона души, което го прави втория по големина град в Украйна. След 24 февруари стотици хиляди са принудени да напуснат града, преселвайки се в други региони или напускайки страната.

Но все пак днес в града живеят стотици хиляди хора. Как оцеляват те в днешните условия, как се опитват да живеят пълноценно и достойно ни разказва във „Военният дневник на една харкивчанка“ украинската журналистка и писателка Анна Гин. Тя е PR-директор на местния голф-клуб Superior Golf & Spa Resort.

Превод Валентина Ярмилко