И в момента в законодателството има условия за бърза и адекватна защита на жертвите на домашно насилие, но най-големият проблем остава в координацията, а и самото възприятие на насилието в институциите.

Това заяви в „Събуди се” по NOVA заместник-министърът на правосъдието Емил Дечев.

"Проблем е, че българските граждани не усещат институциите, които се издържат от техните данъци, да работят ефективно. Тоест да се изпълняват задълженията, заради които им се плащат заплатите от данъците, които българските граждани дават. Това е съществен проблем. И част от голямото недоволство във връзка с случая Дебора, този в Цалапица, този в Лозен, се дължи именно на това. Усещането, че данъците, които се взимат от заплатите на българите, не се използват по най-ефективният начин. Че българските институции не работят ефективно.

Но пак да се върна само с едно изречение на това, което казах преди малко. Добре е, че самите българи са се променили, и че нетърпимостта им към определени видове насилия - е на лице. Тя е много по-силна. Няма я тази толерантност към домашното насилие, която е съществувала в миналото, когато са приемали домашното насилие като някакъв битов семеен скандал, който трябва да си останеме под покрива между четирите стени на близките", каза Дечев. 

По думите му дори при настоящия Наказателен кодекс в случая с Дебора можело да има по-адекватна реакция.

"Истината е, че всъщност, макар и по един неприятен начин, случаят с Дебора от Стара Загора почти съвпадна с обнародването на едни промени в Закона за защита от домашното насилие, които са готвени в Министерството на православието в продължение на година и половина по-рано. Тоест работата по тях е започнала още през февруари и март 2022 година. Тези промени бяха обнародвани в "Държавен вестник" на 1 август тази година, т.е. няколко дни след случая с Дебора.

Те предвиждат създаването на Национален съвет за превенция и защита от домашно насилие, като негов председател ще бъде вицепремиер. Заместник-председател на този съвет ще бъде задължително министрът на правосъдието. Без значение как се казват лицата, заемащи тези два високи поста в правителството. Този съвет трябва да разработва политики за превенция и защита от домашно насилие, да координира действията между различните държавни институции. Нещо, което е една българска слабост", подчерта той. 

Той подчерта, че законът категорично бил на страната на пострадалата.

"Аз твърдя, че и в момента, без да претендирам, че нашият Наказателен кодекс и нашият Наказателно-процесуален кодекс са съвършенни. Да, там има текстове, които трябва да се променят или такива, които да се добавят, но дори при тези текстове случаят с Дебора можеше да бъде разследван поне в началото по съвсем друг начин. Там проблемът не е само в законодателството. Даже бих казал, че не е основно в законодателството. Проблемът е в нашето отношение към домашното насилие, като хора, като общество. Има едно голямо неглижиране", посочи зам.-министърът. 

И допълни:

"Според мен се наблюдават такива елементи, защото това, което аз знам като факти, например, смущаващото е това, че този сигнал за това престъпление не попада в бюлетина на областната дирекция на Министерство на вътрешните работи. Не мога да кажа защо този случай не е попаднал в дневния бюлетин, но това само по себе си веднага трябва да натисне алармата , че тук има някакъв проблем. Той може да е заради неглижиране, може да е заради умишлено прикриване на случая.

Според мен версията за протекция задължително трябва да се провери. Така, както например беше в случая с Георги Семерджиев, който уби две момичета при пътно-транспортно произшествие в София. И за него също се говорише по този начин. Голям проблем не е самото законодателство. Голям проблем е културата, възпитанието.

Имено за това ние сме предвидили в промените в Закона за защита от домашното насилие да се засили обучението във връзка с престъпленията, свързани с домашно насилие. Предвидено е този национален съвет да организира учебните програми в Националния институт по правосъдие, в МВР - обучението на полицаи, също така на ученици и студенти."

"И отново казвам, дори и при сегашния текст на Наказателният кодекс, можеше да се стигне до по-адекватна реакция в случая с Дебора. Защото причиняването на 21 нареза, при които има 400 шева, може да се квалифицира не просто като лека телесна повреда, за която не е предвидено задържане под стража, а като лека телесна повреда, обаче по по-тежко наказуем състав, причинена по начин особено мъчителен за жертвата и с особена жестокост.

Това вече е престъпление от общ характер, наказва се с лишаване от свобода до 3 години и за което вече може да се иска задържане под стража. Отделно от това всички са прочели и видели, че тази жена е остригана насила. Остригването против волята на една жена е очевидно престъпление под друг състав, по член 143 от НК, където е предвидено наказане и лишаване от свобода до 6 години, което вече е тежко умишлено престъпление, за което също може да се иска задържане под стража. Едва след като се разчу за случая, стана скандал, едва тогава се сетиха, че всъщност май тя е била заплашвана, което вече е трето умишлено тежко престъпление", заяви Дечев. 

"Тоест всички по редицата са неглижирали това. А то се получава от културата, от възпитанието. Ако те ударят на улицата, това е престъпление. Но ако същият човек ти е съпруг, баща, близък и те удари вкъщи, между 4 стени, тогава вече не е престъпление. А всъщност става дума за едни и същи удари, между едни и същи хора, но когато е на улицата, ние казваме да, това е престъпление. Когато е в дома, ние казваме не, това не е престъпление. И това мислене трябва да се промени. То е в основата на проблемите", подчерта каза още Дечев.