Седмицата на прякорите. Като в ганстерски филм - хора с прякори, опити за политически убийства и един съвсем реален разстрел на "много тъмна фигура".
Мистър Кеш, Господин Магнитски. Копринката и Ушев (това е действително име, което звучи като прякор, така се обръщат смислите понякога). И Нотариуса – мъртъв и от привидно съвсем друг сюжет.
Кратък речник на прякорите
Мистър Кеш – така лидерът на ПГ на ДПС Делян Пеевски във времето си, свободно от благодеятелност (като отварянето на социални кухни), реши да нарича президента Румен Радев като част от много силна атака срещу "Дондуков" 2. В понеделник тя стигна пикът си засега с повтарянето и разширяването на обвиненията в корупция, с говоренето за „тъмна институция“.
„Тъмнината ще свърши“, обяви Пеевски с патос, достоен поне за носител на Нобел за мир. Депутатът, включен в списъка „Магнитски“ заради корупция, се вживя като пръв борец срещу корупцията.
"Диктатурата му свърши. Няма да се повтори. Единственото, което е чудесно: изкаран е от комфорта на уютния си кабинет. Излезе, каза, че ще прави партия, чакам го на терена...", продължи още.
Господин „Магнитски“ - отговорът на Радев на обвиненията с добавката, че е нужна политическа алтернатива, разчетено от мнозина като признание, че мисли за свой партиен проект. Понякога мълчанието е злато, но не и когато си президентът Радев.
Копринката - анонсиран и в словосъчетанието "Пътят на Копринката" по Бойко Борисов отпреди две години по време на президентските избори, е Николай Копринков, секретар по вътрешна политика и гражданско общество на президента. "Копринката" е спряган за кадруване, опити за политическо влияние, корупция, контрабандни канали /всичко това засега по намеци на политици /, въобще вае му се образ на сив политически кардинал.
Ушев, Сотир Ушев - името му също беше неколкократно споменявано от Пеевски, като в графа за проверяване. Ушев е доста бивш шеф на НОИ, след това за кратко оглавява „Военни клубове и военно-почивно дело“ в Министерството на отбраната. Интересен като житейския партньор на Весела Лечева, която стана ясно, че е регистрирала търговската марка „Трети март“, както според спекулации се подозира, че щяло да е името на бъдещ проект около Радев.
В пожелателното мислене на някои наблюдатели, поставени пред въпроса кого в сблъсъка Пеевски-Радев харесват по-малко, някак се визуализира престрелка дуел между двама злодеи като в история за Дивия Запад, в която и двамата гадни каубои взаимно се застрелват и умирайки, падат към земята – на забавен кадър, в прахта, под жежкото слънце. И тук идва хепиендът.
В по-омекотената версия според коментари Пеевски просто е принизил до своето ниво Радев, очернил го е, като човек, който знае всички мръсни тайни е нашепнал и внушил на публиката, че и на президента не му е чиста работата. Радев е разобличен и съответно обезвреден. Възможна е обаче и друга интерпретация, според която Радев, поставен срещу Пеевски с цялата му натоварена с публични негативи биография, получава неочакван подарък, бонус и трупа точки на принципа на противопоставянето с антигерой №1 в общественото съзнание, заемащ твърдо тази позиция от повече от десетилетие.
50 нюанса тъмно и един частен клуб за магистрати
Голямо говорене за тъмнина имаше тази седмица. С различни нюанси. Докато Пеевски "разобличаваше" "тъмната институция", един разстрел на "една много тъмна фигура" (по думите на Тихомир Безлов) Мартин Божанов-Нотариуса се превърна в поводи за припомняне на скандални факти, по които институциите не са реагирали, и догадки докъде ще стигне разчистването на следите.
„Трети ден не съм чул от прокуратурата това, с което Мартин Божанов беше най-известен през последните години – той беше собственик на един затворен частен клуб за магистрати много близо до Специализираната прокуратура, където се ходеше със специални карти за достъп. Използва се за неформални връзки с магистрати от средно и високо ниво“, отбеляза Николай Стайков от Антикорупционния фонд. "Трябва да си обясним кои са тези, които правят прегрупирането и които дърпат конците на прокурорските и съдийските асоциации и влиянието в системата", добави той.
Ако до всеки висшист застане още един...
Насред ганстерския филм все още премиерът Николай Денков реши да разведри атмосферата с малко образователен популизъм.
„Целта е да няма умен младеж в България, който иска да учи в университета и не може да го направи, защото трябва да плаща такси“, обясни той предложението на МС да отпаднат таксите за приетите по държавна поръчка в държавните висши училища.
Хипотезите, че умен младеж може да работи, докато учи, да учи задочно или да се увеличат стипендиите, които целенасочено да отиват за умни младежи, бяха удобно пропуснати. Висшето (дали не трябва да е в кавички?) образование не е задължително в България. Все още поне. А функционално неграмотните ученици стават функционално неграмотни студенти и накрая функционално неграмотни дипломирани висшисти.
Стана дума за Денков, а какво е той без Мария Габриел, и обратното, разбира се. В контекста на ротацията и най-вече – чие да е Министерството на външните работи. Габриел не даде отговор в прав текст, но сътвори доста конкретно изречение, което почти не събуди подозрения, че първо е било родено наум на брюкселски английски.
„Вярвам, че не ви е убягнало, че няма държава, в която да не съм била добре приета“, каза тя с ясен подтекст кой само може да бъде и премиер, и външен министър.
Скандал около една отменена визита в САЩ - кой е по-по-заслужил
За по-убедително лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов вплете интрига около предстоящо (вече отменено) посещение на Денков в САЩ – че няма никаква представителност, харчат се пари и си приписват чужди успехи –
"Чувам за подготвяне на командировка в САЩ. Една огромна делегация харчи държавни пари, за да пропагандира за нещо, което са свършили те, при положение, че това не е така", прозвуча някак ревниво Борисов за визитата, която сякаш му отнема/оспорва американската любов.
Денков реагира така:
"Виждам доста сериозен опит да се осуети възможността за директни контакти между мен и хората, с които работя в САЩ, това, разбира се няма как да стане. Мисля, че някой се опитва да вземе позиции, които не му се полагат."
Последното развитие от неделя вечер – премиерът няма да лети до САЩ, оказа се рязко и внезапно зает в България с преговорите с аграрния сектор. Така Денков за пореден път мина в позиция на отстъпление.
"Нищо не е на всяка цена, даже ротацията" Дали?
Преди ротацията пазаренето е в ход, а Борисов реши, че е време за сцената със скрита заплаха - "Нищо не е на всяка цена в живота, включително и ротацията"...всеки ден чувам нови претенции". Както и недоволство от министрите в кабинета. – „ходят като партийни секретари“.
"Колегите малко самоуверено започват да мислят за ротацията, резултатите на министерствата никак не са добри от това, което разбирам. Много от министрите не си гледат работата, а са се превърнали в партийни секретари и обикалят регионите", възмути се той без грам театралност, разбира се.
Думите му почти като ехо повтори и Делян Пеевски. Както нерядко се случва – вероятно имат силна телепатична връзка и си четат мислите. Но за пестене на време и усилия могат да помислят да свеждат до публиката постулатите си на ротационен признак – един път да е председателят на ПГ на ДПС, който казва например – "Аз и господин Борисов смятаме, че...", после обратното.
И огромната власт, която "се крие в регулаторите"
"Българските граждани трябва да разберат, че огромна власт се крие в регулаторите."
Това свое прозрение сподели съпредседателят на ПП-ДБ Кирил Петков в края на седмицата. Дали е дошло след поредицата от събития, в които той имаше среща със Спас Русев, после обяви: "Много ни притеснява, ако КЗК одобри сделката между United Group и "Булсатком" и поиска незабавни промени в Комисията. След това дойде възмутена реакция United Group: "Шокирани сме от изявлението, направено от г-н Кирил Петков, относно казуса "Булсатком". Възмущение се изля и от КЗК, че Петков се меси в работата ѝ и „изразява и тенденциозна невярна оценка за дейността на КЗК и изпълнението на правомощията ѝ"... Има ли поука от тази история?
Хеликоптер, хеликоптер...
В думата на седмицата обаче няма намеци за кеширане или тъмни сделки, само превъзбуден възторг. Колко пъти чухте тази седмица „хеликоптер“ – ще излети, готви се, очаква се, тръгва, полита, носи се, каца – най-сетне, първо посрещане, второ посрещане, официално. Властите празнуват гига-, мега постижението България да има вече – един брой, медицински хеликоптер. Годината е 2024 г., а с такъв възторг и вълнение вероятно не е било отразявано нито излитането на Гагарин в Космоса, нито стъпването на Луната на Нийл Армстронг. Как точно новината за хеликоптера обаче се превежда и обяснява на който и да е гражданин на друга европейска страна?
За капак сред прочувствените слова за невиждания подвиг се прокрадна и черна сянка- чудесен хеликоптер, ама без лебедка. Така в част от случаите на неотложност – при планинското спасяване, стандартът за златния час си остава за друг път.
Както и много други стандарти всъщност.
Още по темата
Подкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и днес, за да научите новините от България и света, и да прочетете актуални анализи и коментари от „Клуб Z“. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме нужда от вашата подкрепа, за да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 държави на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на истинска, независима и качествена журналистика. Вие можете да допринесете за нашия стремеж към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият поръчител на съдържание да сте вие – читателите.
Подкрепете ни