Убийството (моментно, в продължение на години) на Алексей Навални се превърна в централна тема и по света, и в България. Коментарите - на съжаление за края на най-непримиримия критик на Путин, на опасения какво се случва в Русия. Някои искрени и запомнящи се, други - клиширани, трети - много бавни.

Така например два дни по-късно "Да, България" излезе с позиция, в която по повод смъртта на Алексей Навални отбелязаха необходимостта от прилагане на комплекс от политики за повишаване на съпротивителните способности на българските институции срещу заплахите от Кремъл.

Някои от реакциите след смъртта на Навални обаче бяха наистина озадачаващи. Като дадоха повод за развихряне в социалните мрежи на путинофилски конспирации, без дори да се зачита иначе широко цитирания някогашен призив на Димчо Дебелянов "Мъртвият не ни е враг..."

"Интересен" принос даде по темата Мая Манолова с повече от озадачаващата реплика:

"Смелите не умират. Умират страхливите."

В репликата на Манолова нямаше имена. Само забележка, че Путин също така не обичаше да нарича Навални по име. Думите ѝ предизвикаха различни тълкувания и въпроси какво иска да каже и защо не говори направо.

Ето и още от думите и изразите, които дефинираха отминалата седмицата:

И малко цугцванг

Голямото надлъгване около ротацията и поста на външен министър продължи и тази седмица – с наддумване и заплашване. С разговори за пешки. Като в обичайната си роля на презрително критикуване в поза "къде сте вие, къде съм аз" се намеси и президентът Румен Радев. За да зададе нова линия във вече втръсналия сюжет.

"Няма толкова голямо значение кои ще бъдат пешките на властовата дъска в ролята на министри, защото решенията се вземат от други хора на друго място", обяви той.

Отговорът на Бойко Борисов и Делян Пеевски (не заедно, поотделно, но единомишленически) беше, че явно Радев е смятал служебните министри за пешки.

"Човек обикновено разсъждава така, както мисли. Ако за някои служебните министри са пешки, то такива бяха. За нас са дами, офицери, а някои са кончета, които подскачат наляво надясно. Въпросът е да не се стигне до цугцванг, т. е. до ситуация, в която всеки ход е грешен", коментира Борисов като реши да демонстрира шахматни познания без да уточнява за ситуации, в които пешките стават царици.

И допълнението от Пеевски: "Много пешчици, много топчета и всякакви други играчки си ги редеше 2 години", забърка той в изказването си различни игри с "оригиналната" употреба на умалителните имена и свали нивото на "цугцванга". След "избухването си" отпреди седмица-две обаче Пеевски е в затишие по темата си за "тъмната институция". Защо ли?

Радев се разписа тези дни освен с "пешките" и вето и с размисли-обобщение за ситуацията на демокрацията в страната с главен виновник – парламентът.

"В България има задълбочаващ се проблем с функционирането на демокрацията у нас и той идва от най-високо ниво - от българския парламент", заключи той в опит последната дума да е негова.

Какво казва Найо?

Големият хитмейкър на реплики (в играта на словесен пингпонг между участници в сглобката, не шахмат – твърде интелектуално е за българската политическа сцена) обаче тази седмица беше съпредседателят на ПП-ДБ Кирил Петков.

"Найо ми каза, че…" влезе той в политическата канонада с опит за политическа ирония. Което все пак е ново развитие.

Така Петков най-накрая реагира на Борисов заради постоянните подмятания пиарът Найо Тицин да предаде на шефа си какво е казал всъщност лидерът на ГЕРБ.

"Найо ми каза да предам на Борисов да не се притеснява толкова много. Голяма част от бъдещето на това правителство ще се случи, когато имаме симетрия, но и си говорим истината.

Найо ми каза, че министърът на МВР е на ГЕРБ, няма смисъл да се правим, че не е. Найо ми каза, че когато си бил вече премиер, спокойно може да си външен министър. Друго, което Найо каза е, че най- много държи на регулаторите и в бъдещите назначения да попаднат наистина независими хора", отговори Петков в четвъртък.

В социалните мрежи обаче той влезе с друга своя мисъл, която на свой ред беше иронизирана широко…

"Корупцията е, където е задкулисието. Тези, които в момента са на първия ред в парламента, не могат да си позволят да са в корупцията", беше цитиран той.

И следваха снимки на първия ред в парламента, където седи и самият Петков.

Въобще толкова много ирония се разнасяше тази седмица.

Иронично

Иронично някак се оказа, че след целия обществен шум около делото „Дебора“ съдът го върна на прокуратурата заради процесуални нарушения и противоречия в обвинителния акт. Според прокуратурата обаче това били „незначителни пропуски“ в стил „да не ставаме дребнави“ – семантични заигравания със случай, който предизвика масови протести и даже промени в законодателството и чието развитие отправя интересни послания.

Георги Георгиев, обвиняемият по делото "Дебора". Снимка БТА

Иронично или не заместниците на шефката на доскорошната председателка на Софийската районна прокуратура Невена Зартова внезапно решиха да се разграничат от нея с няколко демонстрации на оставки, а тя обясни близките си контакти със съдружник на Мартин Божанов-Нотариуса със „семейни приятели“. Списъкът на „семейните приятелства“ е толкова дълъг в България и в него никога няма никакви зависимости – само бърз спомен на Владимира Янева и Цветан Цветанов.

Ако не сте братовчеди в България, ще сте „семейни приятели“.

И малко (или не толкова малко) заплахи

Едва ли с ирония или чувство за хумор приемат и могат да приемат заплахите две жени в напълно различни сюжети и ситуации – но с общото – опитът да не се примиряват със системата, когато тя не действа.

Владислава Цариградска. Снимка бТВ

Заплашваната съдия Владислава Цариградска отново разказа пред ВСС за натиска от страна на групата Божанов и припомни, че от 2020 г. насам липсват действия на институциите. Цариградска разказа пред медии, че е била щателно проучвана от групата на Нотариуса и вероятно срещу нея са използвани СРС-та:

"Имам потвърждения за това, че през държавните масиви съм проучвана и тази информация се изнася в определени медии". "След разстрела на Божанов отново се поднови. Разширяват се вече мащабите и натискът, включително нови и нови обстоятелства за всевъзможни мои роднини. Целият ми родствен кръг е публично достъпен", обясни още тя.

В понеделник пред Нова тв Цариградска добави за нови заплахи: "Кажи на тая жена да се кротне…"

В друга история на битка за разкриване на нередностите в една болница – макар и най-голямата спешна, майката на починалата 15-годишна Даная, Ани Стоянова, чува в запис от заседание в „Пирогов“ с цинично подмятане - "Просто трябва наистина да се направи всичко възможно да усетят болката тия хора".

Протестите с мисия "нито едно дете повече" продължават обаче.

Някой може да направи антология на заплахите в България, макар че тя едва ли ще има точно литературна стойност. Авторите им обикновено са без въображение, просто пешки.