След ултиматуми, прекратяване и възобновяване на преговорите между двете формации в управляващата не-коалиция и безброй медийни обвинения, процесът по т.нар. ротация на правителството не се случи. Последва процедурата по връчване на мандат за съставяне на нов Министерски съвет. Трите формации, които получиха възможността да предложат кабинет, не успяха да се справят с тази задача. Така за служебен премиер бе избран председателя на Сметната палата Димитър Главчев, а за да встъпи в длъжност депутатите скоростно промениха законодателството.

Президентът вече обяви, че на 9-и юни ще бъдат проведени избори 2 в 1. На тях освен за Европейски парламент ще гласуваме и за Народно събрание за шести път в последните три години. А в предстоящата кампания досегашните партньори във властта ще се изправят един срещу друг за гласовете на избирателите.

В тази ситуация екипът на Институт за развитие на публичната среда (ИРПС) провери как се е променила електоралната подкрепа за ГЕРБ – една от най-големите партии у нас в последните 15 години. В настоящата публикация ще представим данните за нейните резултати на парламентарните избори в периода 2013-2023 г.

Политическа партия ГЕРБ е основана през 2006 г. като продължение на сформираното по-рано гражданско сдружение „Граждани за европейско развитие на България“. Пръв неин председател става Цветан Цветанов, въпреки че неформален лидер е тогавашният кмет на София и бивш главен секретар на МВР от 2001 г. до 2005 г. – Бойко Борисов.

За парламентарния вот през април 2021 г. ГЕРБ формира предизборна коалиция със СДС – наследник на създадения в края на 1989 г. „Съюз на демократичните сили”. Този формат на коалицията ГЕРБ-СДС съществува и днес.

Колко гласа печели ГЕРБ през годините? 

  • А как се променя електоралната подкрепа за ГЕРБ в последните десет години?
  • Оказва ли влияние върху избирателите дългото участие на формацията в управлението и в каква насока?
  • Намалява ли подкрепата за партията и в кои избирателни райони (ИР)?

През 2013 г. след почти пълен управленски мандат ГЕРБ получава 1 081 605 гласа или над 30,5% подкрепа. Въпреки че е първа политическа сила, тя не успява да формира кабинет и остава опозиция на коалиционното правителство между БСП за България и ДПС. То обаче подава оставка след продължителни протести, предизвикани от предложението Делян Пеевски да стане председател на ДАНС.

Така на следващите избори през есента на 2014 г. ГЕРБ получава подкрепата на 32.6% или 1 072 491 гласа и формира правителство заедно с Реформаторския блок и АБВ. То управлява година и половина и подава оставка заради загубата на кандидата на партията Цецка Цачева на президентските избори през 2016 г.

На последвалия парламентарен вот в края на март 2017 г., ГЕРБ увеличава подкрепата си и достига 34% или 1 147 292 гласа. Това е и най-високият резултат на партията в последните 10 години. ГЕРБ отново формира управленска коалиция, но този път с Обединените патриоти (ВМРО, НФСБ и Атака), с чиято подкрепа правителството бе начело на държавата за пълен четири годишен мандат.

В кампаниите от 2021 г. насам гласовете на ГЕРБ* варират между 596 хил. (22.7%) и 838 хил. (26.2%).

Различни са факторите, които влияят на резултатите на партията в този период. От една страна това са гражданските протести от 2020 г. и сериозното недоволство от присъствието на ГЕРБ във властта близо десетилетие. От друга – появата на новите политически проекти “Има такъв народ” през април 2021 г. и “Продължаваме Промяната” през ноември 2021 г., които се заявиха като алтернатива на статуквото.

Динамиката в гласовете на ГЕРБ за последните десет години може да проследите в следващата графика:

Как се променят гласовете за ГЕРБ по райони?

През 2013 г. ГЕРБ получава най-много гласове от София (София 23 ИР – 78 176 гласа и София 25 ИР – 70 035 гласа ) и Варна – 73 171. Тези три избирателни района формират около 21% от подкрепата за партията на парламентарните избори тогава. Най-малко гласове пък ГЕРБ получава във Видин -12 335, Търговище – 10 783 и Разград – 10 325.

През 2023 г. същите три избирателни района формират отново 1/5 от резултата на партията. Подадените за ГЕРБ гласове са съответно 52 096 в избирателен район Варна, 46 120 в София 23 ИР и 39 958 в София 25 ИР. Най-малка е подкрепата за формацията отново в Разград – 7 963 гласа и в Търговище – 7 431 гласа, както и в Кърджали – 7 294 гласа.

По отношение на гласуващите за ГЕРБ в чужбина, техният брой също е намалял в последните 10 години. Докато през 2013 г. те са били 23 090, то през 2023 г. са 14 694.

(Как е изглеждала електоралната карта на ГЕРБ през 2013 г. и десет години вижте в инфографиката). 

Ясно се вижда намалялата подкрепа за ГЕРБ. След осем кампании партията губи средно около 38% от гласовете, които е получила през 2013 г. Най-значителен е отливът на гласувалите за ГЕРБ в Ямбол, Добрич и Русе – между 53% и 50%. На противоположния полюс пък са Монтана, Враца и Благоевград, където подкрепата за партията спада в най-малка степен – между 19% и 21%.

Отливът на гласуващите за ГЕРБ не води до драстичен спад на подкрепата за партията в проценти – 30,5% през 2013 г. и 26,5% пред 2023 г. Това в голяма степен се обяснява с намалялата избирателна активност.

Не така стоят нещата с мандатите обаче. Докато ГЕРБ запазва позицията си на първа политическа сила в парламента, то депутатите ѝ в Народното събрание са намалели чувствително – от 97 през 2013 г. на 69 в настоящото Народно събрание.

Различни са факторите, които имат отражение върху резултатите не само на ГЕРБ, но и на останалите парламентарно представени формации в разглеждания период. Така например през 2013 г. можем да посочим участието в изборите на множество по-малки партии, които не влизат в парламента, но пък “разпиляват” част от вота, и по този начин квотата за получаване на мандат се намалява. По-малката представителност на парламента в този случай води до повече депутати за четирите партии влезли в Народното събрание. 

През 2023 г. намалялата избирателна активност също води до по-ниска квота, нужна за получаването на един мандат. Това означава, че формациите с твърди електорални ядра като ГЕРБ, биха спечелили от спада на гласуващите. От друга страна обаче повече партийни субекти успяват да преминат бариерата от 4% на национално ниво и да получат представителство в парламента. Така резултатът на ГЕРБ, макар и близък като процент до този от 2013 г., води до по-малко депутати за групата.

Подробно разпределение на резултатите на ГЕРБ – като процент от всички подадени гласове в съответния избирателен район и като брой мандати, представяме в следващата графика:

Показателен пример за устойчивото присъствие на ГЕРБ е този от Северозападна България. В районите Видин, Враца и Монтана през 2013 г. партията печели 26,9% от всички подадени гласове (или 55 100 гласа), което им носи 5 мандата от тези места. През 2023 г. формацията получава 31% (или 43 392 гласа) и 4 депутатски места. Трябва да се има предвид, че поради намаляващото население в този регион на страната, ИР Монтана губи един мандат. Влияние върху разпределението на депутатските места има и увеличението на подкрепата за ДПС в Северозападна България, както и навлизането там на нови формации като “Продължаваме Промяната – Демократична България”.

Видно е, че ГЕРБ запазва относителното си влияние в повечето райони в страната, въпреки намалялата подкрепа за партията в абсолютен брой гласове. Какво би се случило обаче, ако формацията успее да възвърне доверието на онези хора, които са гласували за нея през 2013 г.? Вероятно тя отново ще се превърне в основният политически субект в страната. С оглед на това най-важният въпрос, който стои пред ГЕРБ, е как партията да привлече отново онези избиратели, които в миналото са били нейни симпатизанти, но впоследствие са се отдръпнали от нея. В тази връзка ГЕРБ трябва да направи оценка на какво се дължи загубата на тези гласове и да разработи стратегията си така, че да привлече поне част от тях обратно. Ако партията успее да направи това, то тя ще възстанови водещата си роля в управлението на страната.