Преди дни "Политико" нарече Хърватия "европейската столица на коклюша". Загреб, естествено, остро реагира на този етикет.

"Старовремската инфекция (наричана още "магарешка кашлица"), описана и от Чарлз Дикенс, е последната от поредица „викториански болести“, завърнали се на Запад след нарастването на случаите на морбили, сифилис, подагра, проказа и малария", отбеляза изданието. "В Чехия, където ваксините срещу коклюш са в недостиг, броят на случаите е най-високият за последните 60 години според данни на Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията.

Броят на случаите на коклюш скочиха рязко в последните месеци и в Хърватия, Дания, Белгия, Испания и Великобритания. Европейското огнище на заболяването към момента е Хърватия, в която са отчетени 6381 случая за първите два месеца и половина от тази година", написа "Политико".

Загреб опроверга данните като оповести, че случаите непрестанно намаляват. Така или иначе от началото на годината те са внушително повече в сравнение с предишната 2023 г. И то далеч не само в Хърватия.

Най-застрашени са новородените, при които все още няма изградена защита. Скок на случаите на заболяването има в цяла Европа, съответно и във всички балкански страни (в някои бяха регистрирани и смъртни случаи при малките бебета), в България също растат - в София в поне четири училища, но и в други градове.

Данните от Националния център по заразни и паразитни болести, отнасящи се за периода от началото на тази година до 31 март, показват, че в страната са регистрирани 114 случая на коклюш, а за същия период на 2023 г. са регистрирани четири случая.

В София в периода 1 януари – 24 март т. г.  случаите на коклюш са 50 спрямо 1 (един) за същия период на 2023 г. Това съобщиха във Фейсбук от Столичната колегия на Българския лекарски съюз, цитирайки писмо, изпратено от Столичната регионална здравна инспекция.

В най-голяма степен е засегната детската възраст, като 43% от случаите са регистрирани сред възрастовата група 10-14 години. Коклюшът е силно заразно заболяване и затова надеждите бяха, че училищната ваканция може да има ефект, за да се ограничи разпространението му.

От началото на годината случаите на болни са с пъти повече в сравнение със същия период на 2023 година. По данни на Министерството на здравеопазването близо 24 000 деца у нас не са направили пълен курс на имунизация срещу коклюш. Децата, навършили 12 години, сега трябва да се реваксинират, напомнят здравните власти. 

"Според данните на Националния център по заразни и паразитни болести, виждаме, че от 2018 г. досега се поддържат нива на около 91% ваксинирани със задължителната ваксина срещу коклюш в България“, коментира пред bTV вчера епидемиологът д-р Христиана Бацелова от пловдивската болница "Св. Георги".

Коклюшът е заразно заболяване, което се характеризира с цикличност, като в света и в държавите от ЕС/ЕИП епидемични подеми се отчитат на всеки 3-5 години. В България заболяемостта от коклюш следва същата тенденция, като последният пик е регистриран през 2017-2018 г., когато са докладвани съответно 116 и 114 заболели. През периода на пандемията от COVID-19 регистрацията на заболяването в страната отчита срив, като са съобщени през 2020 г. – 27 заболели, през 2021 г. – 3 заболели, през 2022 г. – 17 заболели и през 2023 г. – 20 заболели.

Как протича

В повечето случаи заболяването протича атипично – започва с лека до умерена персистираща кашлица, която не се повлиява от симптоматично лечение, придружена, или не, с повишаване на телесната температура, което затруднява навременното поставяне на клинична диагноза.

Кашлицата, неслучайно наричана магарешка, може да продължи седмици или месеци, като е много мъчителна. Симптомите обикновено се развиват в рамките на 5 до 10 дни след заразяването, но този период може да достигне и до 3 седмици. Обикновено между една до две седмици след появата на първите симптоми пациентите започват да имат бързи, силни и неконтролируеми пристъпи на кашлица. Това състояние трае от 1 до 6 седмици, но може да бъде и много по-продължително - месец-два. Пристъпите на кашлица обикновено се влошават и стават по-чести с напредването на заболяването. Характерното е, когато най-накрая болният успее да  поеме дъх, се чува свистене, характерен висок звук, силно наподобяващ рев на магаре, откъдето идва и популярното име на тази бактериално заболяване. Пристъпите на кашлица могат да доведат и до позиви за повръщане заради постоянното напъване. Пристъпите са много изтощителни за пациентите.

Много бебета с магарешка кашлица изобщо не кашлят. Вместо това при тях може да се наблюдава трудно дишане, стигащо до задух.
Инфекцията обикновено протича по-леко при тийнейджъри и възрастни, отколкото при бебета и малки деца. Тя може да изглежда като обикновена настинка, особено при тези, които са ваксинирани срещу коклюш. Неваксинираните обаче могат да имат продължителни пристъпи на кашлица, които ги държат будни през нощта. При усложнение коклюшът преминава в пневмония. Тежките - и с дълготрайни последици, а понякога и смъртоносни усложнения са много по-вероятни при бебета на възраст под една година.

Кога са имунизациите и реимунизациите?

Коклюш е ваксинопредотвратимо заболяване. Основната цел на имунизацията е предпазване на новородените и малките деца от тежко протичане на заболяването, като с възрастта постваксиналната защита намалява и е възможно случаи да се регистрират и сред имунизирани деца, подрастващи и млади хора, но с по-леко протичане.

Съгласно Имунизационния календар на Република България основната имунизация срещу коклюш е 3-дозова, като се прилага в три поредни месеца от навършване на двумесечна възраст на новороденото. Въпреки че всяка доза от основната имунизация осигурява частична защита, за предпазване на новородените е задължително прилагането на 3-дозовия курс в посочените срокове. Прилагането на основната имунизация трябва да завърши не по-късно от 6-месечната възраст на детето.

Допълнителни дози (реимунизации) срещу коклюш се прилагат през втората, шестата и дванадесетата година от живота на децата, с които защитата срещу причинителя се удължава, а при заболяване намалява тежестта на протичане.

Защита на новородените от коклюш, до навършване на ваксинационна възраст (два месеца) може да се осигури чрез ваксинация на бременните жени. Такава се извършва през третия триместър на бременността с ваксината Boostrix срещу дифтерия, тетанус и коклюш за възрастни, която от м. февруари е налична в аптечната мрежа в страната. При ваксинация до 36 г.с., ваксиналните антитела преминават в новороденото.

Ваксинацията е препоръчителна и при бащи, баби и дядовци, които са в близък контакт с кърмачета до 12-месечна възраст.

Изследването е за сметка на пациента

Лабораторната диагностика на коклюш в страната се провежда след насочване от лекар, единствено чрез метода PCR за изолиране на нуклеинова киселина от клинична проба, като изследването е за сметка на пациента.

Основната цел на имунизацията срещу коклюш остава предпазването на новородените и малките деца от тежко протичане на заболяването.

При поставянето на клинична диагноза не трябва да се изключва възможността в диференциално-диагностичен план при част от заболелите с продължителна кашлица да става въпрос за вирусно респираторно заболяване. Лекарите ще могат да пробонабират клинични материали и да ги изпращат в Националната референтна лаборатория по грип и остри респираторни заболявания и от хора с оплаквания, характерни за коклюш, но и с други налични симптоми за респираторна инфекция.

За всеки възможен, вероятен или потвърден случай на коклюш медицинските специалисти трябва да изпращат „Бързо известие“ в регионалната здравна инспекция.

Общата картина

През 2023 г. в България е регистриран обхват от 93% със задължителни имунизации в ранна детска възраст. Подобно покритие се отчита за първи път след 2019 г. По традиция най-много деца са ваксинирани срещу вирусен хепатит ти Б и срещу туберкулоза през първите дни от живота им, съответно 97,2% (47 125 новородени) – 96,5% (46 727 новородени).

Въпреки отчетената положителна тенденция, за изминалата година с незавършена ОСНОВНА имунизация от подлежащите деца в страната са 1691 деца срещу туберкулоза; 4030 срещу дифтерия, тетанус, коклюш, полиомиелит, хемофилус инфлуенце и вирусен хепатит тип Б; 4406 деца срещу пневмококи и 4712 срещу морбили, епидемичен паротит и рубеола.