Президентът Румен Радев наложи вето върху промени в Закона за насърчаване на инвестициите, които застрашават опазването на околната среда и създават риск за ощетяване на публичния интерес.

Това съобщиха днес от "Дондуков" 2.

Без да оспорва необходимостта от ускоряване на изграждането на обектите със стратегическо значение, президентът връща за ново обсъждане в Народното събрание текстовете, чието прилагане би довело до намаляване на нивото на отговорност на администрацията за защита на живота и здравето на хората при изпълнението на мащабни проекти.

Според държавния глава законодателството трябва да позволява бързо и качествено изграждане на важните за България обекти, но едновременно да е съобразено със задължението на държавата да закриля своите граждани и природа. Тази принципна позиция на президента е последователно изразявана при упражняване правото му на вето. Това е третият път, след указите му от 2017 г. и 2019 г., когато Румен Радев възразява срещу мерки, подобни на приетите в този закон, припомнят от администрацията на държавния глава.

За ново обсъждане са върнати разпоредбите, които съкращават времето на компетентните органи да се произнесат по въздействията на даден проект върху околната среда и въвеждат принцип на мълчаливо съгласие за неговото изпълнение.

Оспорени са и ограничаването на възможностите за съдебен контрол, както и удължаването на валидността на определени решения, чийто срок изтича или вече е изтекъл.

Държавният глава оспорва и създаването на предпоставки за придобиване на имущество, собственост на публични предприятия, което води до риск от ощетяване на обществения интерес.

Съгласно мотивите на президента още едно обсъждане в Народното събрание е необходимо и защото тези промени, внесени между първо и второ четене в процедурата по приемане на закона, са гласувани без да е проведено обществено обсъждане, при липса на предварителна оценка на въздействието, както и на финансова обосновка.

По втория начин

Мотивите на държавния глава до голяма степен съвпадат с тези на природозащитните организации, които първи предупредиха за подводните камъни в поправките, инициирани от партньорите ГЕРБ и ДПС.

По познатата схема чрез преходни разпоредби ДПС и ГЕРБ правят предложения за промени в Закона за опазване на околната среда, с които драстично ограничават възможностите за защита на околната среда и здравето на хората, предупредиха от "Зелени закони" още в средата на април. "По втория начин", т.е. в заключителните разпоредби на закона за инвестициите, партньорите предложииха изменения и в Закона за устройство на територията, в Закона за енергията от възобновяеми източници, както и радикални промени в Закона за опазване на околната среда. Въпросните промени бяха внесени между четенията, което предполага че не само нямат общо с основните текстове, а и че не са подложени на обществено обсъждане и както отбелязва държавният глава - нямат и финансова обосновка.

С решението на ГЕРБ и ДПС се предвижда:

1. Решенията за необходимостта от ОВОС и решенията по ОВОС да важат не 5, а 15 години: така те ще позволяват дори при променени параметри и нараснало застрояване даден проект да не бъде оценяван повторно и да се пренебрегне кумулативния ефект от множество разрешения в една територия.

2. Редица мащабни проекти да не подлежат на обжалване на втора съдебна инстанция – постулат, който трябваше да отпадне от 1 юли 2024 г., но сега депутатите се отмятат от думата си, дадена за тази мярка за прозрачност, която отложиха при последните промени в ЗООС през 2022 г. 

3. И двете предложени изменения представляват отслабване на степента на природозащита, което е в разрез с правото на Европейския съюз, което изисква нейното засилване (чл. 3, ал. 3 от Договора за Европейски Съюз (ДЕС) и чл. 191 от Договора за Функционирането на Европейския Съюз (ДФЕС). В противоречие с принципите на екологичното право под благовидния предлог за подобряване на административните процедури се предвижда одобряване на огромни по своя мащаб проекти с мълчаливо съгласие, тоест само с изтичане на някакъв срок и без никаква оценка от компетентния орган по околна среда.

4. Решения по ОВОС, които по действащия закон са загубили правно действие, да бъдат възкресени.

Въпросният проект на ГЕРБ-ДПС бе толкова важен за тях, че председателят на парламента Росен Желязков (вече бивш) дори го разпореди за окончателно гласуване на извънредно заседание в следобяда на 19 април.

Утре трябваше да е последният работен ден на 49-ото Народно събрание преди да се разпусне във великденска ваканция, считано от 3 май, която ще прерасне в предизборна до 9 юни. Според промените в Конституцията обаче парламентът действа и при служебно правителство, така че депутатите могат да се съберат във всеки момент, в който решат. В случая - очаква се тази седмица да гледат президентското вето, най-късно - на 2 май.